Лечението на ЕД (импотентност) е разнообразно, но винаги е съобразено със заболяването, което я причинява, възрастта, общото състояние на пациента и неговия кардиологичен статус. Естествено винаги съществуват изключения и специални състояния. По правило ЕД може да бъде лекувана успешно, но не може да бъде излекувана дефинитивно. Изключение от това правило са млади мъже с психични отклонения, посттравматична ЕД, както и хормонални нарушения, които изискват целенасочено специфично лечение. Промяната в стила на живот, като например спиране на цигарите, повишаване на активността, отслабване и премахване на стреса в ежедневието са начало на лечението, а в по-леките случай и доста ефективен метод за повлияване на състоянието.
В миналото са използвани различни медикаменти за лечение на ЕД като Йохимбин, тразодон, л-аргинин, които вече не са в масова употреба за лечение на ЕД, поради което няма да бъдат споментаи в статията.
По долу ще разгледаме основните, най-широко приети съвременни методи за лечение на ЕД.
Психосексуална терапия
Целта е да се установят основните психологични проблеми, лечението е под формата на сексуално образование, обучение за усъвършенстване на уменията на комуникация с партньора, когнитивна терапия, и поведенческа терапия.Такъв вид терапия е подходяща за по-млади мъже, когато причината за ЕД е въз основа на проблеми във връзката или взаимоотношенията между партньорите.
Медикаментозно лечение
Основната група лекарства, която се използва са т.нар. инхибитори на фосфодиестераза-5 (PDE5). Към тях спадат силденафил (Viagra); варденафил (Levitra) и модерния напоследък тадалафил (Cialis); PDE5 инхибитори спомагат за релаксация на гладката мускулатура на пениса, необходима за предизвикване на ерекция. Приема на тези медикаменти не означава автоматично получаване на ерекция, както може би много мъже си мислят. За целта е необходима и сексуална стимулация.
Най – честите странични ефекти на тези медикаменти са: главоболие; зачервяване на кожата; нарушение на зрението. По някога те могат да бъдат доста драстични, поради което не се препоръчва приема на този тип лекарства да бъде без предшестващ медицински преглед, преценка на риска от страна на лекаря. Самолечението, особено при по-възрастни мъже със сърдечни проблеми и диабетици може да доведе тежки и нежелани ефекти, налагащи спешни медицински мероприятия.
Противопоказанията за прием на PDE5 инхибитори са : пациенти, приемащи нитрати (лекарства като нитроглицерин и др.); пресен инфаркт на миокарда; пресен мозъчен инсулт; хипотония; нестабилна стенокардия.
Приема на лекарства предназначени за лечение на простатна хипертрофия – алфа блокери, напр. кардура, омник-токас и др. не трябва да бъде извършвано едновременно с PDE5 инхибитори, тъй като може да доведе до рязък спад в кръвното налягане и ортостатичен колапс.
Едновременния прием с антихипертензивни медикаменти (за лечение на кръвно налягане) също трябва да бъде контролиран, тъй като при някои пациенти се причиняват малки вариации в кръвното налягане, което обаче не е противопоказание за употребата на този вид лекарства. Препоръчва се при желание от страна на пациента след първи прием на PDE5 инхибитори да се извърши нова консултация с лекар с оглед уточняване на дозата и постигане на оптимален ефект.
Отделна група за лечение на ЕД, чиито ефект е доста по-слаб, но сходен с PDE5 инхибиторите са т.нар допамин рецепторни агонисти: апоморфин (Uprima). Apomorphine се прилага под езика, действието му е централно т.е. в мозъка, върху допаминергичните рецептори в паравентрикуларните ядра на хипоталамуса. Нежеланите ефекти са: гадене, главоболие; световъртеж.
Заместителна терапия с тестостерон
Тестостерон заместителната терапия се извършва при по-възрастни мъже, когато след изследване на нивата на тестостерона в кръвта, последните се оказват силно занижени. Приема на тестостеронови медикаменти е под различни форми, през устата, мускулно, под формата на кожни пластири или гел. При възрастните мъже, се препоръчва изследване на простатно-специфичен антиген преди започване на терапията, тъй като прилагането на тестостеронови заместители при карцином на простатата е противопоказано.
Интрауретрална терапия
Целта е медикаментите да се прилагат чрез специално създадени апликатори директно в уретрата. Най – разпространеният такъв медикамент е Аlprostadil (MUSE) – синтетичен простагландин E1 (PGE1). Страничните му ефекти са болка в областта на пениса; рядко приапизъм (продължителна болезнена ерекция >4 часа), местни реакции.
Интракавернозна терапия
Представлява инжектиране на медикамента посредством тънка игла директно в пениса. Такъв препарати са Аlprostadil / Caverjet (синтетични PGE1); папаверин (гладко мускулен релаксант) phentolamine (алфа – адренорецепторен агонист). Нежелани реакции са болка; приапизъм; хематом.
Устройства (помпи) за вакуум ерекция
Пениса се поставя в камерата, като вакуума, създаден от помпата увеличава притока на кръв към кавернозните тела и предизвиква на ерекция. В основата на пениса се постава пръстен с цел задържане на кръвта в пениса и поддържане на твърдоста.
Нежелани реакции са чувство на студенина в пениса; синини.Изследвания показват, че въпреки първоначалния ентусиазъм, с които много мъже подхождат към метода, след няколко месеца само 35% продължават да го практикуват поради болка и дискомфорт при всяка процедура. Тези устройства са противопоказани при пациенти с нарушения в кръвосъсирването, и не са подходящи за мъже в млада възраст.
Пенис протези
Това е крайния етап за лечение на ЕД, когато са изчерпани всички възможности на съвременната лекарствена терапия, или съществуват необратими анатомични промени (например запушване съдовете) на пениса. Протезите са скъпи, а понякога поради инфектиране на импланта или неговата механична увреда се налага те да бъдат премахнати своевременно.
В момента на пазара съществуват полу-ригидни, меки и надуваеми пенис протези. Страничните ефекти са механична повреда; ерозия; инфекции.
При добре селектирани, информирани и често проследявани пациенти може да се извърши комбинирана терапия с някои от гореизброените медикаменти.
Най – важното, което трябва да запомните от тази статия, е че при продължителност на ерекцията повече от 4 часа след прием на медикаменти за лечение на ЕД задължително трябва да потърсите медицинска помощ, тъй като след това ефекта върху тъканите на пениса може да е необратим, и никога повече да не видите малкия си приятел „буден”.
За допълнителна информация, относно Еректилните Дисфункции, не се колебайте да се свържете с автора на статията
e-mail: [email protected]