Какво представлява импотентноста?
В тази статия ще се опитаме на лесен и достъпен език да ви запознаем с най-важния проблем, засягащ една немалка част от мъжката популация на нашата планета – импотентността, известна още като „еректилна дисфункция”, или просто казано – „нещо, май…не ми става”. Имайки впредвид огромното негативно влияние, което проблема оказва върху мъжката психика, ще се опитаме да представим по най-ясен начин причините за възникването на това заболяване, както и съвременните методи за лечение.
Най-точното определение за импотентността е продължителна невъзможност да се постигне или поддържа ерекция на пениса – или по просто казано – да бъде достатъчно твърд за да може да се осъществи полово сношение.
Обикновено импотентността бива два вида – на психическа основа, която се среща предимно при млади мъже и органична – т.е. вече можем да говорим за наличие на заболяване, водещо до невъзможност за ерекция, което трябва да бъде лекувано с медикаменти или чрез операция. За съжаление много често това заболяване се причинява от няколко фактора едновременно, поради което е трудно да се открие, изолира или посочи най-важната причина.
Еректилната дисфункиция (ЕД), споделя общи рискови фактори със заболяванията на сърдечносъдовата система – затлъстяване, тютюнопушене, хиперлипидемия и т.н. Проучване проведено в Бостън, установява, че 52% от мъжете на възраст 40-70 години страдат от ЕД, но тези които са променили начина си на живот и са започнали да спортуват имат 70% по нисък риск за възникване на заболяването на по-късен етап.
Отделна група от пациентите с ЕД представляват мъжете претърпели премахване на простатата, най-вече по повод карцином. Причините за тяхното страдание са една отделна тема, която няма да разгледаме в настоящата статия.
Когато при нас постъпи пациент с оплаквания от полова немощ, ние сме длъжни на първо място да си изясним причините за това състояние.
Те биват няколко основни групи:
1. Сексуални причини:
-начало на ЕД (внезапно или постепенно);
-продължителност на проблема; наличие на ерекция (през нощта, рано сутринта, спонтанно);
-способност да се поддържа ерекция (ранно спадане, недостатъчна твърдост);
-загуба на либидо;
-въпроси свързани със взаимоотношенията (честота на общуване и сексуално желание, проблеми в отношенията).
2. Медицински и хирургични причини:
-повишено кръвно налягане;
-сърдечно заболяване;
-тазови операции;
-лъчетерапия;
-предшестваща травма (увреждане на нервите и кръвоснабдяването на таза и пениса).
3. Медикаментозни причини: прием на лекарства или проведено лечение по повод на ЕД.
4. Социални причини: тютюнопушене, консумация на алкохол.
При ЕД свързана със органично заболяване началото на оплакванията да настъпва постепенно.
За определяне тежестта на ЕД се използва Международният индекс за еректилната функция (IIEF), които ще бъде публикуван допълнително.
При прегледа лекаря трябва да обърне внимание на неврната система, външните полови органи. Задължително се извършва оценка на сърдечно-съдова система. Това е от изключително значение за избора на лечение, особено за по-възрастните мъже. Допълнително се извършват кръвни изследвания за установяване на хормоналния статус и липидния профил на пациента и по преценка се извършват образни изследвания, най-достъпното от които е доплер ехографията. При нужда може да бъде назначена и консултация с психиатър.
За допълнителна информация, относно Еректилните Дисфункции, не се колебайте да се свържете с автора на статията
e-mail: [email protected]
Използвана литература:
1. Feldman HA, Goldstein I, Hatzichristou DG, Krane RJ, McKinlay JB. Impotence and its medical and
psychosocial correlates: results of the Massachusetts Male Aging Study. J Urol 1994;151(1):54-61.
2. Laumann EO, Paik A, Rosen RC. Sexual dysfunction in the United States: prevalence and predictors.
JAMA 1999;281(6):537-44.
3. Hatzichristou D, Hatzimouratidis K, Bekas M, Apostolidis A, Tzortzis V, Yannakoyorgos K. Diagnostic
steps in the evaluation of patients with erectile dysfunction. J Urol 2002;168(2):615-20.
4. Wespes E, Schulman C. Venous impotence: pathophysiology, diagnosis and treatment. J Urol
1993;149(5 Pt 2):1238-45.
