Сифилиса е силно заразна полово предавана болест (ППБ), която може да има опустошителни последствия. Тя се причинява от бактерии с формата на спирала (spirochete) – Treponema pallidum, които могат да живеят почти навсякъде в тялото и се разпространяват бързо. Болестта протича в рамките на четири отделни стадия – първичен, вторичен, латентен и третичен – всеки от които може да продължи по няколко години. Сериозните усложнения на здравето са чести и могат да бъдат фатални в края на заболяването, или т.нар. третичен, сифилис.
Предаване
Сифилиса се разпространява чрез вагинален, орален и анален секс по време на първичния, вторичния и ранния латентен стадии. Бактерията обикновено се предава чрез пряк контакт между лигавицата на половите органи, устата или ануса, или наранена кожа, която влизат в пряк контакт с места от тялото на партньора, по които са разположени сифилистични лезии. При заразена със сифилис майка, инфекцията може да премине през плацентата към плода. Рецидив на заболяването след проведено лечение също е възможно.
Честота и разпространение
Сифилиса се наблюдава по-често при жени на възраст между 20 и 39г., и при мъже на възраст между 35 и 39г., като има лек превес на броя засегнати мъже, над жените. При мъже, които правят секс с мъже се падат около 65% от новите случаи докладвани през 2007 година. Бедността, липсата на образование, както и липсата на достъп до здравни грижи, са свързани с по-високи нива инфекция.
Признаци и симптоми
Проявите на сифилиса се различават в зависимост от стадия на заболяването и имунния статус на заразения човек. Всеки от четирите стадия бележи промяна в хода на инфекцията. Ако не се лекува, или ако се лекува в края на латентния стадий или в третичния стадий на болестта, сифилиса причинява необратими неврологични и сърдечно-съдови увреждания.
Етапи
Първичен сифилис
Първият признак на сифилис обикновено се появява от 2 до 10 седмици след контакт със заразен партньор. Червено, овално възпаление, наречено твърд шанкър се развива на мястото, където бактериите са навлезли в тялото. Лезията обикновено изглежда чиста и често е безболезнена. По-късно може да придобие вид на раничка, която отделя ясен секрет при допир.
Най-често шанкъра се появява по пениса, ануса и ректума при мъжете; вагината, шийката на матката, както и в зоната между вагината и ануса (перинеум) при жените. По-рядко се среща по устните, ръцете или очите. Рани във вагината и ректума могат да останат незабелязани, освен ако не бъдат разпознати от лекар. Подуването и втвърдяването на лимфните възли в слабините и вътрешната част на бедрата е също и може да причини повишена чувствителност. Те обикновено изчезват без лечение в рамките на 6 седмици.
Вторичен сифилис
На този етап бактериите се разпространяват чрез кръвта към кожата, черния дроб, ставите, лимфните възли, мускулите и мозъка. Наблюдава се появата на обрив в периода около 6 седмици до 3 месеца след лечението на твърдия шанкър. Обривът може да покрива всяка част от тялото, но е по-изразен по дланите и стъпалата на краката, и не сърби. Образуват се множество безболезнени разранявания по лигавицата на устата и гърлото, както и лезии на костите и вътрешните органи. По това време, болестта е силно заразна, защото бактериите се намират в секретите отделяни от тези ранички.
Обривът обикновено преминава без лечение в рамките на 2 до 6 седмици. Други симптоми са висока температура, възпалено гърло, умора, главоболие, болки във врата, болки в ставите, неразположение, косопад. Значителен брой от пациентите, обаче не развиват симптоми в този стадий на заболяването.
Латентен сифилис
Този стадий възниква безсимптомно в две фази: ранна (в рамките на 1 година от началото на инфекцията) и късна (след 1 година). Късния латентен сифилис е не-инфекциозен. Бактериите остават неактивни в лимфните възли и далака. Латентния сифилис може да продължи от 3 до 30 години и е възможно въобще да не прогресира до финалния стадий – третичен сифилис. Около 30% от заразените хора остават в латентно състояние до живот.
Третичен сифилис
Крайният стадий, наречен “късен“, сифилис, започва 3 или повече години след началото на инфекцията. Около 30-40% от заразените хора прогресират до този стадий. При него болния може да не бъде заразен, но бактериите се размножават и разпространят по цялото тяло, увреждайки сърцето, очите, мозъка, нервната система, костите и ставите. Тумороподобни плаки могат да се развият по кожата, костите, тестисите и т.н.; наблюдават се и сърдечносъдови заболявания като аортна аневризма и аортна клапна недостатъчност; дегенеративни заболявания на централната нервна система водещи до деменция, тремор, загуба на мускулна координация (атаксия ), парализа и слепота . Вредата върху организма е необратима.
Диагноза
Началният сифилис се диагностицира, когато се установи сифилистичен твърд шанкър по гениталиите, както и по анамнестични дании за сексуална история на пациента. Въпреки това, много от пациентите с вторичен и латентен сифилис нямат признаци или симптоми на болестта. Извършват се серологични тестове – изследване на кръв, серум и плазма, за да се постави окончателната диагноза. Допълнително се извършват имунологични тестове за установяване на специфични антитела при болните, със съмнение за сифилис.
Лечение
Еднократното мускулно инжектиране на пеницилин е стандартно лечение на първичния, вторичния, и началната фаза на латентния сифилис. При пациентите, алергични към пеницилин, се използват тетрациклин, цефтриаксон и др. Проследяването е за период от 1 година, или до пълна липса на бактерии в кръвните тестове.
Около 50% от хората с първичени и вторичен сифилис изпитват временно влошаване на симптомите като неразположение, безпокойство, и екзецербация на лезиите ( Jarisch-Herxheimer реакция), в началото на лечението.
Пеницилина може да се използва за лечение и при третичния стадий, но не може да промени щетите, причинени от заболяването, които са необратими. Допълнително, бактериите, разположени в централната нервна система не отговарят на лечението с пеницилин по време на третичния стадий, дори и при високи дози на лекарството прилагани интравенозно.
Прогноза
Първичния, вторичния, и начал ната фаза на латентния сифилис могат да бъдат лекувани успешно с антибиотици. Късния латентен сифилис вторичния стадий) е труден за лечение. Третичния сифилис има много висока смъртност в резултат на необратимите, фатални ефекти на болестта върху централната нервна система.
Предаването на сифилиса по време на бременността може да предизвика спонтанен аборт и преждевременно раждане. Заразените деца често са с необратими щети на централната нервна система и органите.
Превенция
Всяко лице, с наличие на генитални лезии трябва да бъде считано за потенциално заразено със сифилис и трябва да бъде прегледано незабавно от лекар, както и да прекрати всякаква сексуална активност.
Използването на презерватив по време на полов акт помага да се предотврати разпространението на сифилиса, но трябва да се има в предвид, че шанкъра може да бъде разположен и по други области на тялото. Лицата, подложени на лечение трябва да се въздържат от сексуална активност, докато се докаже, че те вече не са заразни. Сексуалните партньори трябва да бъдат уведомени, така че да могат да бъдат изследвани и, ако е необходимо, лекувани.
Автори на статията
e-mail: [email protected]
