Сексуално предавани болестиТрипер

Трипер

Гонореята е една  от най-често срещащите се ППБ.  Тя засяга лигавицата на пикочния канал, шийката на матката, ректума, устата, гърлото и очите. И мъжете, и жените могат да бъдат носители на болестта, без да изпитват симптоми. Гонорея често се съчетава  с хламидиална инфекця при жените и НГУ при мъжете.
Честота и разпространение
Около 356000 души в САЩ се инфектират с гонорея всяка година. Предполага се, че този процент е едва  50% от годишната честота на инфекциите, защото около половината от случаите остават  недекларирани.

В около 75% от случаите се среща при хора на възраст между 15 и 29години. Най-високата е честотата сред жени на възраст 15-19 години и мъже на възраст 20-24 години. Гонореята се проявява по-често при хомосексуалните мъже, отколкото при хетеросексуалните.

Причини и рискови фактори
Гонореята се причинява от бактерия Neisseria gonorrhoeae, коато след  влизането си в тялото се размножава бързо. Тя обикновено се предават чрез пряк контакт със заразено лице по време на вагинален, анален или орален секс, или по време на раждане. Оралният секс е най-честия начин за  предаване на заболяването. Заразените бременни жени могат да предадат болеста на новороденото (нарича се вертикално предаване), като  предизвикват конюнктивит и слепота на бебето поради образуване на белези на роговицата.

Признаци и симптоми
Симптомите се появят в рамките на 5 до 21 дни, обикновено по-рано при мъжете отколкото при жените. При мъжете протича с възпаление на пикочния канал (уретрит), наблюдава се отделяне на  жълт или зелен секрет примесен с гной, болезнено уриниране, съчетано с парене и сърбеж. Външния отвор на пениса (meatus) може да стане зачервен и възпален.
При жените симптомите отначало могат да бъдат по-леки и често остават незабелязани, след което започват внезапно и доста тежко. Честа находка е възпаление и зачервяване на шийката на матката, а понякога и кървене между менструалния цикъл.. Засягането на уретрата при жените причинява  болезнено, често уриниране и отделяне на гъст, жълт секрет В по-късните стадии се засягат и  каналите и жлезите в гениталната област, както и ректума.
При деца, които се заразяват с гонорея чрез вертикално предаване, се появява генитално дразнене и възпаление, придружено със секреция.

Усложнения
Нелекуваната гонорея може да предизвика болки в корема, повръщане, повишена температура, болки в гърлото (фарингит), артрит, кожни лезии, както и секреция от очите. Анален и ректален сърбеж, анално изтичане на секрети, болезнени спазми на червата, както и болка при анален секс. Гонореята може да засегне и простатата и тестисите при мъжете. При жените, гонорея може да доведе до тазова възпалителна болест (ТВБ), която е причина за безплодие и извънматочна (ектопична) бременност.
Дългогодишни нелекувани инфекции могат да навлязат в кръвта и да засегнат ставите (гонококова артрит), сърцето и мозъка, въпреки че като цяло това се случва рядко. Характерно за  гонореята е рецидивирането (повтаряне) на инфекцията.

Диагноза
Гонореята се диагностицира по характерните клинични оплаквания, както и по анамнестични данни за сексуалната активност. При мъжете под микроскоп се изследва секрет от уретрата за да се потвърди наличието на бактерии (gonococci), като инфекцията обикновено сед диагностицира веднага. При жените, се изследва секрет от шийката на матката, като културата изисква инкубация в продължение на 2 дни преди да може да се постави точна диагноза.

Лечение
Гонореята е устойчива на пеницилин, ампицилин и амоксицилин.

Медикаментите, които се използват за ефективно лечение на неусложнената гонорея са cefixime, цефтриаксон, спектиномицин и Ofloxacin. Цефтриаксона обикновено се инжектира мускулно в еднократна доза. Страничните ефекти са гадене, главоболие ,обрив, сърбеж и болка и зачервяване на мястото на мястото на инжектиране.
Поради честото съчетаване на  гонорея с НГУ или хламидия при около половината от инфектираните пациенти, заедно с цефтриаксона често се дава и перорален тетрациклин, доксициклин, миноциклин, или еритромицин. Страничните ефекти са гадене, леки болки в корема и диария.

Бременните жени трябва да се консултират с лекуващия си лекар преди да започнат лечение. Препоръчва се проследяване 3 до 5 дни след приключване на лечението.
При бебета, се започва прилагането на антибиотици веднага след раждането, като по този начин е възможно да се предотврати появаването на слепота.